Наемодателите не могат да прекратяват договор за наем произволно – необходимо е наличието на валидни основания за прекратяване, както е посочено в чл. 7:271 от Гражданския кодекс. Съществуват три основни категории: спешна лична нужда (напр. за семейството), неплащане на наема (след покана за плащане) и нередовно поведение. При жилищен наем наемодателят трябва да докаже, че не съществува разумен алтернативен вариант. При лична нужда наемателят има предимство при предоставяне на алтернативно жилище. Съдът прилага строга преценка: едва 20% от исканията за прекратяване са успешни.
Процедура: писмено прекратяване с посочване на основанието, последвано от евентуално съгласие на наемателя или съдебен спор. Наематели с приоритетна нужда от жилище се ползват с допълнителна защита. Пример: наемодател желае да се нанесе в имота след пенсиониране – това се квалифицира като спешна лична нужда, ако бъде доказано. При ремонтни дейности се прилага временно прекратяване. Наемодателите рискуват искове за обезщетение при неоснователно прекратяване. Наемателите могат да поискат принудително изпълнение при неизпълнение на задълженията. Тези основания балансират интересите и предотвратяват произвол.
(202 думи)