Наемният договор трябва да отговаря на формалните изисквания по чл. 7:201 от Гражданския кодекс (България няма директен еквивалент, но се прилагат общите принципи за писмена форма), за да бъде валиден. За жилищни помещения писмената форма е задължителна, като се изискват подписите на двете страни. Ако това липсва, договорът е нищожен или може да се доказва само устно, което създава проблеми при спорове.
Задължителни реквизити: имена на страните, адрес, наемна цена, срок, обслужващи разходи и срок за предизвестие. При временни договори (максимум 2 години, съгласно чл. 7:271, ал. 1 от Гражданския кодекс) трябва изрично да е посочено, че договорът не подлежи на продължаване.
От въвеждането на Закона за цифровото правителство е валидно и цифровото подписване чрез eHerkenning или iDIN. При липса на формална валидност съдът може да признае договора, ако страните фактически го изпълняват (добросъвестност, чл. 6:248, ал. 2 от Гражданския кодекс).
Наемодателите трябва да използват образци на договори от ROZ или Комисията по наемните отношения, за да избегнат рискове. Наемателите да проверяват за скрити разходи, като например „гаранционна сума“ над два месечни наема. Ако една от страните не е подписала договора, наемателят остава защитен срещу изгонване без съдебна процедура.
Санкция: невалидните клаузи отпадат. При международни наематели се прилагат разпоредбите на ЕС за трансгранично признаване. Препоръчително е да се съхраняват копия и да се регистрира договорът в данъчната администрация за данъчни облекчения. Така се изгражда солидна основа за наемните отношения.