Регламентът „Рим II“ урежда не само приложимото право, но и процедурни аспекти като разпределение на бремето на доказване и давност при телесни повреди. Член 15 разграничава: материалното право (отговорност) се определя по Регламент „Рим II“, а процедурното право (доказателства) – по правото на съда (forumrecht).
Разпределение на бремето на доказване
Приложимото материално право определя кой трябва да представи доказателства. Според нидерландското право презумпцията за вина често е на страната на причинителя; френското право изисква по-силна декларация от пострадалия.
Давностни срокове
Тези срокове попадат под материалното право (член 15), като варират: пет години в Италия, три в Германия. Освобождаване поради непреодолими пречки зависи от приложимото право.
В делото Diamond Services (C-292/18) Съдът потвърди, че давността е въпрос на материално право. При смесени искове се прилага правото за всяка отделна претенция.
Практика: Нидерландски пострадал при гръцка злополука има три години по гръцкото право; своевременното завеждане на дело е от съществено значение. Юристите съветват двойна проверка на сроковете.